22 март 2010
Пета постна седмица
Понеделник

Първо четиво
Четене из книгата на пророк Даниил. 13, 1-9. 15-17. 19-30. 33-62

В онези дни:
Във Вавилон живееше мъж, на име Йоаким. И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива. Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на закон Мойсеев. Йоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха юдеите, защото той беше най-почтен от всички.
В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вави¬лон от старейшините-съдии, които уж бяха управници на народа. Те постоянно биваха в дома Иоакимов и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела. Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка. И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея, и извратиха ума си и отклониха очите си да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби.
И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо. А там нямаше никого, освен двамата старейшини, кои¬то се бяха потулили и я вардеха. И каза тя на слугините: „Донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя.“
И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха: „Ето, градинските врата са затворени, и никой не ни види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас. Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си.“
Тогава застена Сусана и каза: „На тясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене: ако ли не сторя, няма да избегне из ръцете ви. За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа.“ И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея, а единият припна и отвори градинските врата.
И когато намиращите се в къщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея. Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.
И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Йоаким, ней¬ния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен смисъл против Сусана, за да я предадат на смърт. И казаха те пред народа: „Проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима.“ И про¬водиха. Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници. Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха.
А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й. Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа. И казаха старейшините: „Когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините си; и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея. Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме това беззаконие, припнахме към тях и видя¬хме ги да се съединяват. Онзи не можехме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи. Но тая хванахме и разпитвахме: „Кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме.“
И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.
Викна Сусана с висок глас и каза: „Боже вечни, който виждаш съкровеното и който знаеш всички преди неговото битие; ти знаеш, че те лъжливо свидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене.“
И чу Господ гласа й. И когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниил; и завика той с висок глас: „Чист съм от кръвта й!“ Тогава се обърна към него целият народ и каза: „Каква е тая дума, която ти изрече?“ Тогава той застана сред тях и каза: „Толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследва¬те и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева? Повърнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея.“
И веднага целият народ се повърна, и старейте му казаха: „Седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството.“ Toгава Даниил им каза: „Отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитвам.“
А когато бяха отдалечени един от друг, той повика единия и му каза: „Остарелий в зли дни! Сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди, произвеждайки неправедни съдби, осъждайки не¬винни, когато Господ казва: „Невинен и прав не умъртвявай!“ И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един] с друг?“ Той каза: „Под мастиковото.“ Даниил рече: „Ти наистина излъга за главата си; защото ето, Ангел Божи, който е взел решение от Бога, ще те разсече на половина.“
Когато го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: „Семе Ханааново, а не Юдино! Хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас: Но дъщерята на Юда не понесе беззаконието ви. И тъй, кажи ми: Под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?“ Той отговори: „Под зеления дъб“. Даниил му каза: „Наистина излъга и ти за главата си; защото Ангел Божи с меч чака да те разсече на половина, за да ви изтреби.“
Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, който спасява надяващите се на Него, и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха; и постъпиха с тях тъй, както те бяха зли намислили против ближния, по закона Мойсеев, и ги умъртвиха, и него ден биде спасена невинна кръв.
Това е Божие слово.

Псалтир
Псалм 22, 1-За. Зв-4. 5.6. (О: 4аб)

0    Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене.
1    Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2    Той ме настанява на злачни пасбища, и ме води на тихи води,
3    подкрепя душата ми. О
Насочва ме по пътя на правдата поради Своето име.
4    Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене.
Твоят жезъл и Твоята палица Те ме успокояват. О
5    Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми; помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена. О
6    Тъй благостта и милостта Ти да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни. О

+ Евангелие от Йоан 8,12-20;

В онова време:
Исус говори на фарисеите и рече: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.“
Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам за Себе си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.“
Исус им отговори и рече: „Макар Аз сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Мие истинско, защото зная, откъде съм до¬шъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам. Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, който Ме е пратил, свидетел ствува за Мене.“
Тогава Му рекоха: „Де е Твоят Отец?“
Исус отговори: „Вие не знаете нито Мене, нито Отца ми; ако зна¬ехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.“
Тия думи Исус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.
Това е слово Господне.