Вторник на Великата седмина

Четене из книгата на пророк Исаия.(49,1-6)

Слушайте, острови, и внимавайте, народи далечни: Господ ме по¬вика още от утроба, от майчината ми утроба нарече името ми; и напра¬ви устата ми като остър меч; със сянката на ръката Си ме покриваше и ме направи изострена стрела; в своя колчан ме пазеше.

И ми каза: „Ти си моя раб, Израилю, в тебе ще се прославя.“ Аз пък казах: „Напразно съм се трудил, за нищо и напусто съм изтоща¬вал силата си. Но правото ми е у Господа, и наградата ми – у моя Бог.“

И сега, казва Господ, който още от утроба ме направи Свой раб, за да обърна към Него Яков, и да се събере при Него Израил; аз съм почетен в очите на Господа, и Бог мой е моя сила. И Той рече: „Мал¬ко е, че ти ще ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Яковови и да се възвърнат остатъците израилеви; но Аз ще те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.“

Това е Божие слово.

Псалм 70,1-2.3-4а.5в-6ав.15 и 17 (О: Спв 15)

О Устата ми ще разгласят Твоето спасение, Господи.

1 На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя на веки.

2 Избави ме по Твоята правда и ме освободи; наклони ухото Си към

мене и ме спаси. О

3 Бъди ми крепко прибежище, дето всякога бих могъл да се скрия:

4 Ти си наредил да ме спасиш, защото моя твърдина и моя крепост си Ти. О

5 Боже мой, избави ме от ръцете на нечестивия.

6 Защото Ти си моя надежда, Господи: Господи, мое упование от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината утроба.

15 Устата ми ще разгласят Твоята правда, всеки ден Твоите благодеяния, защото им не зная броя.

17 Боже, Ти си ме поучавал от младините ми, и досега разгласям Твоите чудеса. О

Здравей, Царю наш, послушен на Отца: воден си да бъдеш раз-пнат, като кротко агне на заколване.

Четене от светото Евангелие според Иван.(13,21-33.36-38)

Когато беше на вечеря с учениците Си, Исус се развълнува духом и заяви изрично: „Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.“ Тогава учениците взеха да се поглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.

А един от учениците Му, когото Исус обичаше, беше се облегнал на гърдите Исусови. Нему Симон Петър кимна да попита: „Кой ли ще е, за кого говори?“ Той, като припадна върху гърдите на Исуса, рече Му: „Господи, кой е?“

Исус отговори: „Онзи е, комуто Аз натопя залъка и подам.“ И, като натопи залъка, подаде го на Юда Симонов Искариот. И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него.

А Исус му рече: „Каквото ще вършиш, върши по-скоро.“ Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това. А понеже Юда държеше ковчежето, някои мислеха, че Исус му казва: „Купи, каквото ни трябва за празника“, или – да раздаде нещо на сиромаси. Той, като взе залъка, веднага излезе. Беше нощ.

Когато той излезе, Исус рече: „Сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

Чеда, още малко съм с вас. Ще ме дирите, и, както казах на юдеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.“

Симон Петър Му рече: „Господи, къде отиваш?“ Исус му отговори: „Където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире ми сега, а сетне ще ме последваш.“

Петър Му рече: „Защо аз не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.“

Исус му отговори: „Душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: „Не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.“

Това е слово Господне.