Католическа енория "Непорочно зачатие на Дева Мария"

Седмична Информация

admin — Mon, 08 Mar 2010 09:11:03 +0000

Литургиите през тази седмица (19.04-25.04) са както следва:

Понеделник и Вторник – 18ч.
Сряда – 8ч. в храма на Мисионерките на милосърдието
Четвъртък, Петък и Събота – 18ч.
Неделя – 10ч.

Църквата и Църковният магазин са отворени за всички всеки ден от 9ч. до 19ч.!

Старата Църква

admin — Mon, 08 Mar 2010 09:07:15 +0000

Католическа Църква „Непорочно Зачатие на Дева Мария“ в град Варна на улица „Преслав“ е построена през 1883-1885г. Девет години по-късно италиански- ят консул в нашия град дарява на църквата великолепен олтар от бял мрамор, докаран от Генуа. През 1912 и 1927 година са правени пристройки и поправки.
От 1945г. в България започват гонения с/у католиците. Последният енорийски свещеник на църквата е изгонен през 1973г. Шест години по-късно в следствие на земетресение частично е разрушен покрива, а църквата е окончателно разграбена.
Въпреки направените постъпки разрешението за реставрация се бави по-вече от 10г. и едва през 2006г. започна възстановяването на църквата.

Курс „Нов Живот с Бога“

admin — Fri, 05 Mar 2010 18:55:36 +0000

Сигурно много от нас, макар и само веднъж, са мечтали за някаква промяна в живота си, в семейния или личния, също и в професионалния. Може би това е било свързано с чувство на безсилие, с липса на всякакво влияние върху ситуацията.
Аз съм на 28 години, от гр. Варна. Завършил съм висше морско образование през 2004г. и от тогава пътувам по товарни кораби, като последната ми длъжност беше втори помощник капитан. Професията ми е добре заплатена, а когато не съм на рейс имам много свободно време и пари. Сами можете да си представите младо момче с кола, пари, жени и свободно време какъв живот живее. Обикалях по барове, заведения, дискотеки, живеех ден за ден и смятах, че това е нормално. Повечето ми колеги и приятели от корабите живееха така. Имах почти всичко за което мечтаят повечето хора на моята възраст, но така и не чувствах удовлетворение от живота, не усещах любов и душевен мир, а точно обратното чувствах празнота, безразличие към всичко, което ставаше около мене и най-вече безпокоеше ме това, че имаше безброй въпроси на които нямах отговор. Един ден видях обява за курс „Нов живот с Бога”, майка ми и други енорящи от Варна вече бяха прекарали този курс и ми казаха, че си заслужава да отделя време и да участвам в курса. Не знаех какво да очаквам, не знаех и какво всъщност исках, но реших да присъствам, нямаше какво да загубя, можех само да спечеля, можех да получа отговори на въпросите, които ми се въртяха из главата. Курса мина изключително бързо, бих казал неусетно, но остави изключително дълбока следа в моя живот, направо си го промени изцяло. Вече не пътувам по корабите и най-вече намерих този душевен мир, който търсих, виждам и цел в живота си. Щастлив съм благодарение на това, че отделих малко време и участвах в духовните упражнения, които ми дадоха един „нов живот”.
Този курс не промени само мене, ето няколко свидетелства, които написаха други уастници след курса „Нов живот с Бога”
…………………………………………………………………………………………………..…….
Темите, които разгледахме по време на курса, бяха задълбочено развити и достъпно представени. Участието ми в него ми даде душевен покой и равновесие, от които имах нужда в този момент. За това допринесоха и изповедта ми и застъпническата молитва, по време на която усетих топлина да преминава от ръката на молещия се към мен. Благодаря!

Имам много проблеми от различен характер и затова съм непрекъснато притеснена, НО след този курс съм по спокойна, по уверена, че Исус ще ми даде още спокойствие и сили да продължа.

Получих много познания за вярата. Харесаха ми динамиките. Простих нещо на някого, което не можех да направя преди. Доволен съм, че участвах в курса „Нов живот с Бога”. Чувставам се НОВ !!!

Получих духовна наслада. Прекрасно преживяване в духа на общността, в която бях. Разтоварих се психически и физически. Имам необходимост от по-чести такива срещи.

Смятам, че за всеки един от нас този курс ще бъде полезен и то много. Идвайки тук в началото мислех, че ще ми бъде трудно да издържа толкова време да слушам, но повярвайте ми беше ми изключително приятно и за мен времето мина неусетно. Научих много полезни неща, които ще запомня.

Почувствах се „излекувана”, щастлива, удухотворена, заредена с вяра, доброта, любов към близките до мен хора и въобще любов към всички хора. Свещта на моя живот бе запалена, появи се светлина и в моя живот, защото бях попаднала в тъмна дупка. Благодаря на Бог, че Ви има. С този курс като че ли подхраних своята вяра и любов към Бога, почувствах се обичана от Бог. От днес ще започна моя „нов живот”.

Първия ден бях на лекар и бях физически и психически уморена. След началото на курса, още от първия му час и бях обновена. Прибрах се вкъщи и бях забравила за всякаква умора. Съботния ден не усетих как изминаха толкова часове. Можех още и още да слушам без умора. Чувствам се обновена и възродена. Исус Христос наистина се роди в моето сърце.

Мога само да БЛАГОДАРЯ за преживяното в този курс. Чрез него ВЪЗКРЪСТНА заспалата в нас вяра, че Исус е в нас, до нас и действа чрез нас и безкрайно ни обича.
………………………………………………………………………………………………………..
НОВ ЖИВОТ … това е нещо истинско, което Исус ти дарява днес. Какво да направиш, за да го преживееш? Ела на курс „НОВ ЖИВОТ С БОГА” ако желаеш отново да се родиш в Исус, да обновиш своята връзка с Исус и Църквата. По време на курса можеш да получиш отговор на много въпроси: Кой те обича днес? Кой наранява сърцето ти? Кой е единственото решение на проблемите ти? Кой придава смисъл на живота ти? Кой може да те научи на много неща? На края ще разбереш кой те очаква в Църквата. Елате на курс „НОВ ЖИВОТ С БОГА” и преживей изключително и неповторимо време.
Курса „Нов живот с Бога” се води по утвърден от Ватикана метод, който е доказал своята ефективност в много страни по целия свят – Мексико, Полша, Австрия, Англия, България и др. Тези духовни упражнения са изключително динамични, изпълнени с много песни, разнообразни динамики, в които се включват всички участници, така те се преживяват от всички участници, а не са само като „суха” теория. За да уаствате в курса не е необходимо да познавате Библията, не е необходимо дори да я носите със себе си, не е нужно да си водите записки, като учениците, необходимо е само да отделите малко време лично за себе си, време през което да преживееш със сърцето и душата си срещата с Бога.

Такива духовни упражнения вече се проведоха в градовете Варна, Русе, Плевен и с. Малчика, последно от 19-21.03.2010 г. се проведе в гр. Шумен. Тези упражнения се водят от варненско-шуменска група енорящи, водени от отец Яцек Вуйчик – енорийски свещенник на Варна. Всички от екипа са последователи на идеите и принципите на полската католическата общност „Галилея” – общност на Възкръстналия Исус Христос.
Ако искате и Вие да преживеете този курс, ако имате нужда да обновите Вашата връзка с Бога, ако търсите нещо, но не знаете какво, ако усещате, че вашият духовен живот е в застой и търсите някаква промяна, то този курс е точно за Вас.
Обърнете се към вашите енорийски свещенници, само те могат да поканят о. Яцек Вуйчик и цялата група, които да проведат тези духовни упражнения във вашата енория.

Андрей Кръстев

Домовете на Възкресението са отворени за всички

admin — Fri, 05 Mar 2010 17:24:32 +0000

из „Радио Ватикана“

От 19 до 27 януари на обучение в Генералната къща на общност „Галилея” в гр.Страшава, близо до Краков в Полша, бе девет членна група от Никополската епархия. Целта на обучението бе запознаството с формата и начина на ръководство на Молитвен дом в енориите. Групата бе водена от свещениците о.Войтех Фарон и о.Ремо Гамбакорта. Обучението премина под ръководството на аниматори от Полша на темите: как се води един молитвен дом, междуличностните отношения в него, стойността на молитвата и нейното свидетелстване в ежедневния живот. Освен обучението, българските участници посетиха гр.Вадовице, където се намира родната къща на папа Йоан-Павел II и църквата в която е кръщаван. Също така и католически институти, семинарии и църкви в Краков, както и концлагера Освиенцим. Сега нашите аниматори се подготвят да започнат да ръководят Дом на Възкресението в енориите на Никополската епархия.

За организацията на Молитвените домове в Никополската епархия и как се води молитвата в тях обясни полския свещеник о.Войтех Фарон, възкресенец, енорийски свещеник на енория „Св.Ана” гр.Шумен и главен отговорник на Молитвените домове в България:

„Посещението оправда очакванията ни, защото целта беше да формираме аниматори за Молитвените домове на Възкресението. Акцентът беше поставен на фигурата на самия аниматор, който ръководи Дома на Възкресението и ние всъщност формирахме тези хора. Функцията на аниматора се разбира в религиозната общност. Общността е както една лоза с големи и малки разклонения. Всъщност, тези малки разклонения са Домовете на Възкресението, където хората се молят, а тези аниматори ги ръководят. Но главната цел е човекът – личност, която трябва да срещне Бог в средата където се моли и да усети Неговата обич, надеждтата и потърси какво означава радостта. Обучението показа формата на молитвения „Дом на Възкресение”, защото аниматорът на един молитвен дом трябва да знае каква е целта. Моята молитва е винаги е насочена към хората в България да усещат Божието присъствие все повече и повече. Вече работим три години. От една страна забелязваме, че Бог иска да е тук и да ни помага в тази молитвена група, а от друга страна самите хора изразяват желание, че им харесва, което се вижда от броя на посещаващите. Сега в момента имаме един Дом на Възкресението във Варна, един в Малчика и един в Шумен. Но тенденцията е тези хора и тези групи да се увеличават. Във Варна скоро ще бъдат два молитвени дома, а в Малчика два или три. Молитвените срещи се провеждат веднъж седмично, с около 15 души максимално. Ако броят на желаещите е по-голям, тогава се прави втори молитвен дом. За тези, които искат да вземат участие, тези Домове са винаги отворени”

Своите впечатления от обучението в Полша и какво ще приложат в енориите си аниматорите, споделят г-жа Маринела Баленкова от енория „Св.Ана” с.Малчика и г-н Андрей Кръстев от енория „Св.Архангел Михаил” гр.Варна:

Маринела Баленкова:
„Като аниматор в Молитвен дом имам вече едногодишен стаж. Започнах от духовните упражнения водени във Варна с отец Яцек Войтех, които бяха анимирани от полски семейства. Стана ми много интересно този начин на живот, на представяне на молитвата, на срещата им с Бог, отношенията между тях самите и живота им с Божието слово. Това за първи път го видях и усетих чрез тяхното свидетелство. Когато започнах да правя това не знам защо и как, досега не мога да си го обясня какво се случи, че реших и аз да водя този начин на живот. Споделих го тук с отец Ремо, който в началото не беше много съгласен с мен, но после видя, че е хубаво, защото ходихме да посетим молитвените домове във Варна и видя, че това ни зарежда. Ние сме група от 15-17 души, които всяка сряда се събираме, като се обединяваме в молитвата и живота на Божието слово. Така, от Полша пристигнаха при нас да ни посетят и да ни поздравят, за това което правим с много плахи стъпки тук и предложиха да ни покажат как е започнало формирането в Полша на тази група „Галилея” и тези молитвени домове, които вече се наричат Дом на Възкресението. За мен този курс бе повод за дълбок размисъл и разбрах, че когато поставиш Бог на първо място и когато знаеш и му вярваш, че Той изкупи света и аз чрез Него, тогава с цялото си сърце и тяло трябва да бъдеш отворена за Него. Другото е как трябва да работя с тези хора, как трябва да водя тази молитва, за да мога да предам присъствието на Исус Христос и те да повярват във вярата, в надеждата и любовта, която Той ни дава. Хората, които аз познавам, тези от моята общност, където се срещаме, и на тези които никога не идват на църква и отричат Бога. Първото нещо което искам да им покажа, е че трябва да приемат Бог без да отхвърлят Църквата, защото има такива, които казват, че вярват в Бог, но не искат да ходят на Църква, или много хора казват: аз съм християнин, но просто не искам да раста във вярата. На тях искам да покажа това, което преживях и по някакъв начин да почнат и те да растат във вярата”.

Андрей Кръстев:
„Аз съм на 28 години и от една година се занимавам с Молитвения дом. Основната цел, за която отидохме в Полша е за да научим измененията и подобренията в схемата на водене на Молитвения Дом Възкресение. След като проведохме няколко срещи по новата схема, всички които участват в тези Молитвени домове одобряват и приемат положително промените. Мога да потвърдя, че това е точно така, защото се обръща вече по-голямо внимание на самия човек, на самото споделяне, на самия опит на всеки, който участва в такива домове. Наистина на нас българите ни е много трудно да даваме свидетелства и примери как Бог живее и как действа в нас и точно това се опитваме да правим сега. Хората започват все повече да се отпускат и по-лесно да говорят за Исус. Точно това ще въведем в нашите молитвени домове, тази нова схема, която ни отваря повече за свидетелствата в нашия живот. В общност Галилея, където бяхме в Полша, аниматорите вече 18 години се занимават с евангелия и провеждане на различни курсове и Полша е един от примерите, където ако искаш да научиш нещо повече за вярата, именно там може да се усети настоящото присъствие на истинския Бог. Това място наистина ме зарежда със сили и укрепва моята вяра, че Исус е жив и е тук между нас. В молитвения дом идват винаги различни хора, но техният брой се увеличава все повече и повече. Сега имаме нови хора, като последния път бяхме 12 човека. Има запитвания и от други желаещи. Аз лично веднага поканих мои близки хора, за които знам, че вярват и че познават Бог, но по някакви причини не идват на църква. Затова тези молитви се провеждат в частни домове, а не в църквата и по решение на църквата. Дойдоха и останаха доволни. Тази е именно моята цел, чрез личния пример а евангелизация и свидетелство да привличам повече хора, за да усетят наистина благодатта, която се излива в тези домове. Бихме искали да се увеличава вярата на всички, тяхната активност. Разбира се, в днешно време по-младите не посещават много често Църквата, не участват в инициативите и затова се молим за укрепване на вярата и Божиите благодати да се изсипват върху нас” .

Сега нашите аниматори са подготвени да започнат да ръководят в енориите си Дом на Възкресението. Всички ние сме свидетели колко голяма нужда има днешния свят от силна и искренна молитва о тези първи потвени водещи на Дома на Възкресението са само началото на едно още по-силно молитвено движение и стремеж на християните за молитва към Създателя. Да си пожелаем още много от нас да се присъединят към тази прекрасна инициатива!

Росица Златева

отец Яцек Вуйчик ОВ

admin — Fri, 05 Mar 2010 12:55:37 +0000

Енорийски свещеник на енория "Непорочно зачатие на Дева Мария" град Варна

отец Войтек Фарон ОВ

admin — Fri, 05 Mar 2010 12:45:23 +0000

Енорийски свещеник на енория "Св. Анна" град Шумен

Социален Център

admin — Fri, 05 Mar 2010 11:43:22 +0000

„Ателието” или „Дупката”, както някои го наричат, съществува от юни 2008г. Това е място за срещи, за споделяне и за правене на красиви неща – поне така ни се иска.

В ателието се събираме всяка събота в 11ч. за да рисуваме, да правим картички, афиши, украси и други арт „терапи”. Пием кафе и чай и си разказваме за случилото се през седмицата. В сърцето на тази дейност са момчетата от първото защитено жилище за хора в неравностойно положение в гр. Варна : Георги, Стоян, Цецо, Арам, Тошко и Валери. През септември към нас се присъедини и е за винаги верен бат’ Роска от Добрич. Имаме приятели и в Чирпан – Петра, която идва при нас два пъти годишно и се включва в подготовката за колажи.
В седмичните ни събрания участват (съвсем доброволно) варненски студенти по психология – Виктор, Тошко, Димана, Марина, Боби и една студентка по икономия – Дени. Артистичните умения и нежен подход към работата на Аня са от супер полза за дейността ни. Асен е критичен, старателен и с вкус към изящното. Общите работи с Тошко и Стоян се превърнаха в произведения на изкуството в перспективата „Да се чустваш добре, когато правиш нещо красиво”. Силвена е много грижовна и напътстваща, Свилен редовно ни поправя електрическата инсталация. Пепи е търсен оценител на всяко арт постижение. Ева е мотивиращ фактор за всеки един от творците. Елжбиета и Мартин отговарят за катастрона и боите. Яцек подържа терена и добрата атмосфера в групата ни чрез усмивката си. От няколко месеца в общите ни творби присъства нюанс на поезия и изтънченост. Това е благодарение на Зорница, която разказва за „Клуба”:

„Посещавам „Клуба” отскоро и ми е много интересно това, с което той се занимава.
Почти всяка събота аз ходя там за една много интересна съвместна работа – рисуване на картини, които всеки път са различни.
Рисуването е изклщчително сложна творческа проява. Тази проява не е просто наслагване на шарки по листа. Тя е умело и хармонично съчетаване на цветовете при композиране образите на отделния предмет. Чрез рисуването човек се изразява като личност, търсеща и намираща себе си чрез картините.
Може да имаме две картини на тема „лято”, но те ще бъдат съвсем различни. Всичко зависи от индивидуалния подход на всеки от авторите. Когато човек рисува, чрез съчетаването на цветовете въплъщава възприятията си за света около него. Това е изключително сложно съчетаване на умствената и творческата мисъл на отделния индивид.”

За този период ние успяхме да осъществим една Коледна изложба в залата до църквата, един търг в „Спортна зала”, продадохме 654 картички и с получените пари защитихме защитеното жилище.
Имаме идеи за нови акции.

Очаквайте ни!

[slideshow post_id="75" exclude=""]

Ал-Анон

admin — Fri, 05 Mar 2010 10:02:55 +0000

Ал-Анон Варна. Срещите са всяка неделя от 17ч.

Ал-Анон

admin — Fri, 05 Mar 2010 09:56:51 +0000

Какво е Ал-Анон?

Ал-Анон е група от близки и роднини на алкохолици, които споделят своя опит, сила и надежда, за да решат текущите си проблеми. Ние вярваме, че алкохолизма е семенйна болест и това становище може да доведе до възстановяване.

Ал-Анон не е свързана с никакава секта, религия, политическа партия, организация или институция; не се ангажира с никакви обществени спорове; не подкрепя или отхвърля никакви каузи. Няма такса за членство. Ал-Анон се самоиздържа чрез доброволни дарения на нейните членове.

Ал-Анон има една единствена цел: да помага на семействата на зависимите от алкохола. Ние го правим като практикуваме дванадесетте стъпки (взаимствани от АА) и като приветстваме и даваме морална утеха на семействата на зависимите, а също така проявяваме разбиране и подкрепа към самите зависими.

В Ал-Анон ние вярваме, че животът служи за духовно и умствено развитие. За повечето от нас, това развитие започна, когато приехме факта, че непреодолимото пиене не беше проява на слабост, а резултат от една болест. Ние започнахме да се развиваме, когато се взряхме в себе си и открихме там слабост – слабост в начина, по който отказвахме да посрещаме своите проблеми, в начина, по кoйто приписвахме всички провали на алкохолика, както и в продължителното самосъжаление.

[slideshow post_id="43" exclude=""]